Posted by: bogpan | февруари 1, 2009

Опитай се

snowdrop1Опитай се…


Тъй както птицата е
неподвижна
и все пак се движи
над нивята –
да си във съзнание.
Което другояче казано
би значило –
да си оттатък мисълта
за тук
и някога.
Дали от нашите тела
ще никнат
витите лозници,
или ще гасне в здрача
шипковият храст?
Така и времето
се връща,
в пръст и дъжд –
внезапен
сноп от светлина.
Това било е,
е
сега, ще бъде…
Но никой не разбива
с длан леда,
а чака мършавата пролет.

Човекът,
който гологлав
израства от снега –
събира слънце.

Advertisements

Responses

  1. Здрасти, приятел! Други вероято ще кажат тук „чудесен стих“, ама аз си казвам честно – имам малко проблем с него 🙂

    И тъй както аз си дърдоря, млъквам! 😛

  2. Здрасти, значи. Ми не знам, кои са „другите“. И аз си имам разни проблеми с този ми ти стих, ама.
    По. важното е, че опитвам…)))

  3. hehe 🙂 Абсолютно съгласна съм! И аз така правя. Ще опитваш ами, няма да седнеш да чоплиш семки. Хайде!

  4. Финалът е кръвопреливане!
    Невероятен стих и един читател повече! 🙂

  5. Добре дошъл, Читателю! Приятни мигове ти желая.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: