Posted by: bogpan | декември 21, 2008

а, ние босите

Точица и Богпан
он-лайн

“Розите цъфтят и прецъфтяват,
но ние нивга няма да се разделим…”
Х.К.Андерсен

издига се снегът като фуния и приглушава
стъпките на босите
не е достатъчно
да имаш
хляб във пазвата
не е достатъчно
да имаш
в шепите си огънче
и нищо нямаме освен замръзвалата пръст
в зеницата
която някога прогледна –
искрено – нищо ли
нямаме
нищо

луна в ръцете ни остана

студена е
ранена пазвата браздени шепите
не се топи
ледът погледнатото
е
изпепелено а тлее разгарянето
луната тази нощ
я няма и няма е
наречена
обратно огледало същност на
единствена лъжа
( дали въобще пък знае или може да обича)
нещо
повече от себе си заслепената
луна погледнала зад бързата шейна
О, Кралице Снежна,
Кралице Снежна,
с дъха ни тази песничка е писана
за теб

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: