Публикувано от: bogpan | декември 21, 2008

а, ние босите

Точица и Богпан
он-лайн

“Розите цъфтят и прецъфтяват,
но ние нивга няма да се разделим…”
Х.К.Андерсен

издига се снегът като фуния и приглушава
стъпките на босите
не е достатъчно
да имаш
хляб във пазвата
не е достатъчно
да имаш
в шепите си огънче
и нищо нямаме освен замръзвалата пръст
в зеницата
която някога прогледна –
искрено – нищо ли
нямаме
нищо

луна в ръцете ни остана

студена е
ранена пазвата браздени шепите
не се топи
ледът погледнатото
е
изпепелено а тлее разгарянето
луната тази нощ
я няма и няма е
наречена
обратно огледало същност на
единствена лъжа
( дали въобще пък знае или може да обича)
нещо
повече от себе си заслепената
луна погледнала зад бързата шейна
О, Кралице Снежна,
Кралице Снежна,
с дъха ни тази песничка е писана
за теб


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d блогъра харесват това: