Posted by: bogpan | декември 14, 2008

ДЕЛФИНСКИ манифест

Поводът за настоящата публикация е разбира се публикувания от Ясен Василев(АНТИ)МАНИФЕСТ НА ЕГОИЗМА И ХЕРМАФРОДИТНОТО ПИСАНЕ. Сещам се и за Манифеста на Петя Хайнрих за „минималната“ поезия и „Ща“ на Ваня Константинова, което без да е обявено за Манифест има всички белези. Ето и моят личен – по делфински.

сега вече не

Островът който не е

самота а

Избор без да е

Там седяхме и

Морето идваше и

Ние ( аз и ти) – великолепна скоба

Закачени

Творяхме и

видяхме го ( след години, годни) как

влизаше

като дъга огромен

непостижим и

бавен

кафяв – като греда

( за да се хванеш)

непоезия – другата се чупи

когато смисълът размахат –

ръка на луд пред огледало

неигра – играта мъртва е

след Джойс и като дете пищи

за пясъчната кула след като възрастен

(циничен камък) небрежно и без основание

прегази

делфинът е животът жизнен

и битието му встрани от битието

и във морето цял и цял се

отразява

нелитература – литературата е мъртва

оплетена във форма и реклама на

езика но

къде е тук Възторга

на делфина -блясък

о простете ми че влизам

в чужда територия

не съм и вентрилок

не практикувам знания

тук няма нищо ново всяко

ново е неназовано

място жизнено без място

във движение подвижно

равно като синьо

слято във дълбоко голо

бяло

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: