Posted by: bogpan | декември 12, 2008

Колхида

Набъбват пъпките на кестена –
като вълна от морска пещера
с напор притаен.
Загадъчно оранжево пронизва
бавни облачни криле.


А всичко е така далечно –
в мъгла са върховете снежнобели.
И даже хвърленото слънчево
ветрило –
не буди мойта кръв.
Потънал като корен,
съзерцавам,
кръговрата на звезди, небе,
понеже,
на зелената трева
са мъртви мраморните статуи
на боговете древни.
И песента не се издига –
като орел на търсещите
Златно руно.

Едно дете умира.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: