Откат

Определено ми е трудно да говоря за отминалия Празник, особено след написаното от Петя Хайнрих – увлекатения и весел репортаж от „мястото на събитието”
и „точковото” продължение в Кривото.
Най-вече ми е трудно, защото по някакъв начин възприемам книгата „ Момичето, което” като камерна.
Успокоявам се с мисълта, че все пак не се случва всеки ден, идва Коледа и стресът отминава. Няма как обаче да подмина хората, които положиха извънредно големи усилия събитието да се състои.
На първо място това разбира се е Момичето, което съществува. Именно отблясъците на късчетата разноцветни камъчета дадоха възможността да се изгради мозайката. Тази, която всеки от Вас ще види по-различен начин. Благодарността е и за редактора Ваня Стефанова, която извърши особено неблагодарната работа по първичното събиране и редактиране на произведенията. За подкрепата и вярата, че имат стойност тези късчета и за читателя. На художника Огнян Георгиев, който направи пет варианта на корицата,които все не ми харесваха, може би защото бях решил да няма нищо повече от едно заглавие на тази корица. На Левена Филчева, която зад завесата извършаваше тайнството по коректурите и наливане на текстовете. На Георги Милев и на Милена Милева ,без чиято неоценима човешка и критична подкрепа трудно бих направил нещо съществено. И сега – на човекът, благодарение на който книгата окончателно се получи и видя бял свят – Валентин Дишев. Трудно ми е да говоря за всички тези хора и за Вас, които не познавам, но знам, че съществувате. Благодаря е слаба дума, за това изживяване. Щастлив съм, че Ви има. Бъдете!

Видеозапис от представянето на „ Момичето, което”

http://glosi.bgland.net/forum/index.php?topic=3159.msg22065#msg22065