Posted by: bogpan | декември 7, 2008

За любовта в стихосбирката “Момичето, което” на Божидар Пангелов

Любовта не е абстракция. Любовта е най-яркият маркер, най-силната форма на близост. Така любовта се явява обратното на отчуждението, на атомизирането на индивидите. Тя е топлината в огнището в една далечна къща, огънят, без който тази къща би била студена и неприветлива.
Някак по подразбиране, любовта между мъжа и жената, най-често бива изразявана чрез поезията. Поезията по своята природа притежава необходимият инструментариум за тази цел – веднъж със способността си да назовава пряко емоцията и втори път със заложеното в същността й качество да отказва да говори с всекидневния език. А самата любов като емоция и като надмогване на прагматичното ежедневие, наложено ни от практическата необходимост за съществуването, е изключително благодатна за обект на подобно изразяване. Сигурно не е случайно, че именно любовните стихове, любовната лирика, изглежда е най-популярният и разпространен жанр на планенатата – от древността, та до днес.
Изглежда лесно да се пише любовна лирика, най-малкото заради изобилието от готови образци; за пишещият е достатъчно да вземе готовата „схема“ и „наличните“ изразни средства и усещането му, че е написал любовно стихотворение е готово.
Истината обаче е друга: любовната лирика е изключително труден жанр. И това е така не за друго, а заради простият факт, че всяка любовна емоция е уникална, заради уникалността на тези, които я изживяват. Няма две еднакви човешки същества, няма универсална любов между тях. И трудността се състои именно тук, дали си способен да изразиш това на белия лист или ще прибегнеш към готовите образци, превърнати, заради преекспонирането им, в клишета. За да можеш да пишеш любовна лирика трябва да си поет.

Божидар Пангелов е точно такъв. Той е поет. Не знам какво точно е да си поет, предполагам, че е вродено качество. Някакво необикновено съчетание на сетивност, сензитивност, способност да се удивляваш и учудваш, да се вглеждаш в себе си, в другите, в природата на нещата – но и артистичната способност, не по-маловажна, да можеш, съзнателно или не, да намериш точния израз, точната дума, дори точният знак, а също и смелостта – за да превърнеш тези качества в поезия. Той го притежава. Ето защо неговата любовна лирика Е поезия. Оригинална и силна, тъй като стъпва върху фундамента на неговия талант да е поет. Без клишета, без прибягване към готови образци или схеми. Никакво писане „по темата“ любов. В любовните му стихове любовта Е любов, защото това е НЕГОВАТА емоция, неговото преживяване, неговият светоглед. Негова, в смисъла на негов собствен артистизъм, негов творчески поглед и почерк. И ако  любовната му лирика е „различна“, то това е заради обстоятелството, че и другите му стихове са различни, в смисъл на отличими. Пангелов е различният автор, който никога не може да бъде „сгрешен“ с други пишещи.

„Момичето, което…“ е книга за любовта. За дълбокото, превърнато в персонално, и неотделимо от личността  чувство. Не увлечението на младия, изгарящ от страсти и възторг младеж, а страстната любов на зрелия мъж, който е събрал мъдрост и тъга през годините. И не на човек, който, съзнавайки че животът не е безкраен, се вкопчва в любовта за да докаже, че не е така. Това е книга със стихове за  любовта като прозрение, като озарение. Любовта, която завършва личността на мъжа, чрез единението с жената. Чрез сливането с женското, „аз“-ът не само става по-НЕсамотен, той придобива друго качество. Чрез нея той постига себе си като НЕ-егоист. Той не иска от нея тя да бъде него, той иска тя да е себе си. Изминал е своя път до тук, до тяхната заедност, както и тя го е направила. Те са различни и това е част от пълнотата на заедността. Това е чудото. Неговият свят се е срещнал с нейния и сечението на тези два свята е любовта.
„Момичето, което“ е и книга за Жената. Защото тя е важна. Тя е от плът и кръв, но е и нещо друго,тъй като въплъщава красотата. Желана е, но и отделена от ероса, понеже сама по себе си е и обект на естетическа наслада. Обект на съзерцание. На възхищение като съвършено творение. Тя е мазка от четката на художник, тя е цвят, тя е… Не е ли това любимата на поетите-трубадури? Не е ли това рицарското обожание на Жената? Да, това е. И в същият момент – не, не е. Не е, защото дори когато е гледана отстрани, тя е тук и сега, тя е пред него и е със него. Дори когато отсъства физически. Тя е момичето което.

В „Момичето, което“ не се разказва само за любовта. И не би могло да бъде иначе, тъй като, както вече споменахме, тя е сечението на два свята, световете на той и тя. В „Момичето, което“ се разказва за любовта, за битието (не за бита), с „непосилната му лекота“, за пространството „над“ видимостта. И все пак тук не бих искал да говоря за другото в стиховете в тази книга Само бих искал да допълня следното:  и в тази книга, както навсякъде в поезията на Божидар Пангелов, в края на краищата, скепсисът бива преодолян. Дали това не е мъдрост? Или мъдростта на истинската поезия? Всъщност едва ли има значение.

автор: Георги Милев

Advertisements

Responses

  1. След тези точни и чудесно написани думи, само да добавя, че тя е и http://www.youtube.com/watch?v=OwfbTVzN-fc или поне любовта към автора е това.

  2. ако достигат думите, звуците, образите – но колко не ни достигат, колко са невъзможно недостатъчни и колко още ще бъдат..тази любов към Царицата без царство…

  3. Искам да поздравя БогПан за успешното представяне на „Момичето, което…“.Мисля, че думите му за това, което прави и изобщо за новата книга бяха много ясно изказани и искрени.Радостна съм също, че стихосбирката се „появи“ без сериозни проблеми.
    Освен, че е писано за любовта в „Момичето, което…“, бих искала да споделя мнението си за връзката на творчеството на БогПан с философията.
    Преводът на думата „φιλοσοφία“ от гръцки, означава „Любов към мъдростта“.Мисля, че в него се открива „философското“ в творчеството на БогПан.В стихотворенията му няма философски понятия, категории, нито претенция от страна на автора за нещо такова.От тази гледна точка, философия няма.
    Любовта в стихосбирката не е насочена само към жената.Любовта в стихосбирката е насочена и към мъдростта.

  4. Луничката мъдрува. Какво да се прави…доживях и това време. Целувка)))


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: