Това е, корицата на предстоящата книга, която ще бъде представена на 06.12.2008 г. в НДК. Малко в аванс, тъй като окончателния вариант е дело на мистичната работилница ръководена от небезизвестния и любим наш Валентин Дишев.
Неофициалното до този момент съобщение гласи:
Зала 9 на НДК, 06.12.08 г.(събота), като част от културната програма на Международния панаир на книгата, за времето от 12:00 до 15:00 часа – “Глоси”-празник на книгата” – с представяне на годишната продукция на издателство “АРС” и премиера на 4 нови книги (по реда на редакционното приключване) – “01″ на Петя Хайнрих, “Патерицата на слънцето” на Ваня Стефанова, “Подпис върху хвърчило” на Катя Начева и “Момичето, което” на Божидар Пангелов.
Празникът продължава с обсъждане на годишната продукция на издателство “АРС” на 06.12-2008 г. от 16:00 часа в галерия “Кръг+” (ул. “Будапеща” №5). Основно експозе – проф. Владимир Левчев.
Интересното в случая, че ще имаме и представяне на дебютната книга на редактора Ваня Стефанова, нещо като във футбола за играещия треньор.
И сега , за да спестя на любознателните въпроса, а кой е в люлката ( ако така се вижда) черно на бяло книгата е посветена на един изключителен човек
– писателката Ваня Константинова.
Чувствайте се поканени на една фиеста на поезията.
Ето, вече се появи и официалното съобщение за събитието. С цялата си прелест на палитрата
http://glosi.bgland.net/forum/index.php?topic=3159.msg21852#msg21852
bogpan - блог за авторска поезия 
🙂
Изключително съм радостна да честитя книжката! Да е обичана и четена!
А ние ще се видим на мястото на събитията. И всички приятели ще са там. 🙂
By: mislidumi on ноември 27, 2008
at 12:13 pm
Не знам какво да кажа… А определено не се случва често да ми липсват думи. Някои твърдят, че когато видиш собствената си книга, усещането е като летене. Аз със сигурност не изпитах нищо такова. Всъщност – не изпитах абсолютно нищо.
Сега обаче наистина си летя. Веднъж вече припаднах при срещата си с този мъж. Какво ли ще бъде, когато взема книгата в ръце? Каквото и да е – нямам търпение.
Благодаря, поете.
By: to4ka on ноември 27, 2008
at 12:34 pm
Каквото има да казваш, ще го напишеш. Нали? Само моля те, точно сега не припадай! В никакъв случай. Понеже тази книга е “ обещана“ и заради “ Благодарим ти, Мистър Уан“ за мен е чест да бъде посветена. И това е най-малкото, което бих искал да направя. Най-малкото.
Благодаря ти, че те има!
By: bogpan on ноември 27, 2008
at 1:01 pm
mislidumi
Докато схвана, че следвало да натисна определен бутон, за одобряване си мина вечност. Ама така е като ме заряза, в техническата ми грамотност.
А сега да ти кажа, че силно се надявам да е обичана! Поне от някои много хубави хора. И аз съм минималист и затова се радвам, че ще се видим на 6-ти. И какво по-чудесно!
By: bogpan on ноември 27, 2008
at 9:51 pm
Ще напиша нещо, да. Но описват ли се такива неща?..
By: to4ka on ноември 28, 2008
at 11:54 am
не помня…
By: bogpan on ноември 28, 2008
at 4:06 pm
Словото ти, мой Поете,
е любимото ми място.
Високо. Като храмова аркада.
Там се моля. Като циклама в
сепия преди смъртта си, там се влюбвам.
Словото ти
дава алюзии засъществувание.
Повторение на онова, което
в същността е крайност, но дави
във забвение промените.
Сама по себе си една аркада е движение
на неподвижност.
А словото ти –
моето любимо място.
By: to4ka on ноември 28, 2008
at 7:53 pm
Не зная защо, но не дойде тук като връзка написаното от мен в блога ми.
Моля погледнете http://vascont.wordpress.com/2008/11/28/knigata-na-bojidar/
By: Графът on ноември 28, 2008
at 8:57 pm
Ако случайно се сетиш да натиснеш пак бутона за одобрение на чакащи коментари, читателите ти ще могат да видят и това http://vascont.wordpress.com/2008/11/28/knigata-na-bojidar/
By: to4ka on ноември 28, 2008
at 9:12 pm
Чувствам се едновремено щактлив и много притеснен от написаното от г-н Графа. Понеже няма как да разбера, че има връзки към блога, обикновено проспивам случващото се, но има очарование и в това. Така да се каже около една камерна книжка, май не бива да се вдига шум..а, то.
„Сама по себе си една аркада е движение
на неподвижност“ бих добавли и една Арка.
Сама по-себе си , достатъчно основание)))
By: bogpan on ноември 28, 2008
at 11:54 pm
bogpan, ако и книжката да е камерна, може читателите да са публични. И ще има още шум по мрежата, която живее от плетениците, както знаеш.
Търпение и само търпение. 🙂
By: mislidumi on ноември 29, 2008
at 12:10 pm
Знам и се прилага правилото за всяко чудо…, и въпреки, и все пак…
за Петя обаче да свирят фанфарите)))
By: bogpan on ноември 29, 2008
at 12:33 pm
Аз много се радвам. И шапката ми се радва. Отдавна не се е разхождала 😉
*гуш*
By: Яна on ноември 29, 2008
at 10:13 pm
[…] проза, той ми посвети една невероятна книга с лирика – “Момичето, което”. Самата книга не смятам за уместно да обсъждам, […]
By: Дворецът на “Момичето, което” « стаята on ноември 30, 2008
at 1:10 am
Взимай магическата шапка и най-вече радостта си и пристигай! Мъчно ми е за моята слабост Будистката, че няма да може…., ама
когато му дойде времето. Пък и тя го разбира, чудесно!
By: bogpan on ноември 30, 2008
at 12:02 pm
Ама може и да може да дойде, ти не предрешавай нещата вместо градинарите 🙂
By: to4ka on ноември 30, 2008
at 12:36 pm
[…] “ГЛОСИ”–декември’08″ Книгата на Приятел Разговор по “Момичето, което” Още от Божидар Пангелов « Ние бяхме бродягите – […]
By: арт ехо! » Момичето, което on януари 7, 2009
at 8:57 am