Posted by: bogpan | ноември 27, 2008

Момичето, което…

bojidar_pangelovnn-copy

Това е, корицата на предстоящата  книга, която ще бъде представена на 06.12.2008 г. в НДК. Малко в аванс, тъй като окончателния вариант е дело на мистичната работилница ръководена от небезизвестния и любим наш Валентин Дишев.

Неофициалното до този момент съобщение гласи:

Зала 9 на НДК, 06.12.08 г.(събота), като част от културната програма на Международния панаир на книгата, за времето от 12:00 до 15:00 часа – “Глоси”-празник на книгата” – с представяне на годишната продукция на издателство “АРС” и премиера на 4 нови книги (по реда на редакционното приключване) – “01″ на Петя Хайнрих, “Патерицата на слънцето” на Ваня Стефанова, “Подпис върху хвърчило” на Катя Начева и “Момичето, което” на Божидар Пангелов.

Празникът продължава с обсъждане на годишната продукция на издателство “АРС” на 06.12-2008 г. от 16:00 часа в галерия “Кръг+” (ул. “Будапеща” №5). Основно експозе – проф. Владимир Левчев.

Интересното  в случая, че ще имаме и представяне на дебютната книга на  редактора Ваня Стефанова, нещо като във футбола за играещия треньор.

И сега , за да спестя на любознателните въпроса, а кой е в люлката ( ако така се вижда) черно на бяло книгата е посветена на един изключителен човек

– писателката Ваня Константинова.

Чувствайте се поканени на една фиеста на поезията.

Ето, вече се появи и официалното съобщение за събитието. С цялата си прелест  на палитрата

http://glosi.bgland.net/forum/index.php?topic=3159.msg21852#msg21852

Advertisements

Responses

  1. 🙂
    Изключително съм радостна да честитя книжката! Да е обичана и четена!

    А ние ще се видим на мястото на събитията. И всички приятели ще са там. 🙂

  2. Не знам какво да кажа… А определено не се случва често да ми липсват думи. Някои твърдят, че когато видиш собствената си книга, усещането е като летене. Аз със сигурност не изпитах нищо такова. Всъщност – не изпитах абсолютно нищо.
    Сега обаче наистина си летя. Веднъж вече припаднах при срещата си с този мъж. Какво ли ще бъде, когато взема книгата в ръце? Каквото и да е – нямам търпение.
    Благодаря, поете.

  3. Каквото има да казваш, ще го напишеш. Нали? Само моля те, точно сега не припадай! В никакъв случай. Понеже тази книга е “ обещана“ и заради “ Благодарим ти, Мистър Уан“ за мен е чест да бъде посветена. И това е най-малкото, което бих искал да направя. Най-малкото.
    Благодаря ти, че те има!

  4. mislidumi
    Докато схвана, че следвало да натисна определен бутон, за одобряване си мина вечност. Ама така е като ме заряза, в техническата ми грамотност.
    А сега да ти кажа, че силно се надявам да е обичана! Поне от някои много хубави хора. И аз съм минималист и затова се радвам, че ще се видим на 6-ти. И какво по-чудесно!

  5. Ще напиша нещо, да. Но описват ли се такива неща?..

  6. не помня…

  7. Словото ти, мой Поете,
    е любимото ми място.
    Високо. Като храмова аркада.
    Там се моля. Като циклама в
    сепия преди смъртта си, там се влюбвам.
    Словото ти
    дава алюзии засъществувание.
    Повторение на онова, което
    в същността е крайност, но дави
    във забвение промените.
    Сама по себе си една аркада е движение
    на неподвижност.
    А словото ти –
    моето любимо място.

  8. Не зная защо, но не дойде тук като връзка написаното от мен в блога ми.
    Моля погледнете http://vascont.wordpress.com/2008/11/28/knigata-na-bojidar/

  9. Ако случайно се сетиш да натиснеш пак бутона за одобрение на чакащи коментари, читателите ти ще могат да видят и това http://vascont.wordpress.com/2008/11/28/knigata-na-bojidar/

  10. Чувствам се едновремено щактлив и много притеснен от написаното от г-н Графа. Понеже няма как да разбера, че има връзки към блога, обикновено проспивам случващото се, но има очарование и в това. Така да се каже около една камерна книжка, май не бива да се вдига шум..а, то.

    „Сама по себе си една аркада е движение
    на неподвижност“ бих добавли и една Арка.
    Сама по-себе си , достатъчно основание)))

  11. bogpan, ако и книжката да е камерна, може читателите да са публични. И ще има още шум по мрежата, която живее от плетениците, както знаеш.

    Търпение и само търпение. 🙂

  12. Знам и се прилага правилото за всяко чудо…, и въпреки, и все пак…

    за Петя обаче да свирят фанфарите)))

  13. Аз много се радвам. И шапката ми се радва. Отдавна не се е разхождала 😉
    *гуш*

  14. […] проза, той ми посвети една невероятна  книга с лирика – “Момичето, което”. Самата книга не смятам за уместно да обсъждам, […]

  15. Взимай магическата шапка и най-вече радостта си и пристигай! Мъчно ми е за моята слабост Будистката, че няма да може…., ама
    когато му дойде времето. Пък и тя го разбира, чудесно!

  16. Ама може и да може да дойде, ти не предрешавай нещата вместо градинарите 🙂

  17. […] “ГЛОСИ”–декември’08″ Книгата на Приятел Разговор по “Момичето, което” Още от Божидар Пангелов « Ние бяхме бродягите – […]


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: