Публикувано от: bogpan | ноември 25, 2008

Нощта говори като водоскок

Нощта говори като водоскок.

Преплита филиграрно светлини и сенки.

Потънал във дълбокото море

на сарагасови очи

мълча и не намирам думи.


И белезите на ръката ти

се губят, за да горят

във моето сърце.

О, платноходи след дългото пътуване

със всички ветрове в платната –

зове ви пясък.

Но не е смърт!

О, това не е и краят!

Ръката

ще ви скове на дом

и във широката градина

ухае на магнолии и на ръкописи…


И аз съм знак.

“ Делта“ 2005 г.


Отговори

  1. Обичам ги тези магнолии и ръкописи, изключително много ги обичам. Направо като една свещ се топя.

  2. Ах, момиче, момиче
    а, той горкият
    теб обича.

  3. Пък аз си чакам това твърдение да се докаже черно на бяло:)


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d блогъра харесват това: