Posted by: bogpan | ноември 25, 2008

Нощта говори като водоскок

Нощта говори като водоскок.

Преплита филиграрно светлини и сенки.

Потънал във дълбокото море

на сарагасови очи

мълча и не намирам думи.


И белезите на ръката ти

се губят, за да горят

във моето сърце.

О, платноходи след дългото пътуване

със всички ветрове в платната –

зове ви пясък.

Но не е смърт!

О, това не е и краят!

Ръката

ще ви скове на дом

и във широката градина

ухае на магнолии и на ръкописи…


И аз съм знак.

“ Делта“ 2005 г.

Advertisements

Responses

  1. Обичам ги тези магнолии и ръкописи, изключително много ги обичам. Направо като една свещ се топя.

  2. Ах, момиче, момиче
    а, той горкият
    теб обича.

  3. Пък аз си чакам това твърдение да се докаже черно на бяло:)


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: