Posted by: bogpan | ноември 24, 2008

Оттатък мисълта

Земята намира опора
във извори.
Но ти не произнасяй
думите,
когато
в мен мълвят пътеки,
любов от звукове се сплита
и тайнството на хълми,
и на листа бучи.
И хоризонти призовавам
с цялата си нежност,
пламък и молитва…

Оттатък мисълта,
която носи смърт.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: