Земята намира опора
във извори.
Но ти не произнасяй
думите,
когато
в мен мълвят пътеки,
любов от звукове се сплита
и тайнството на хълми,
и на листа бучи.
И хоризонти призовавам
с цялата си нежност,
пламък и молитва…
Оттатък мисълта,
която носи смърт.
Advertisements
Вашият коментар