Posted by: bogpan | ноември 23, 2008

Задочен разговор с Ваня Константинова

Лесинг “…крайната цел на изкуството е удоволствието. А от удоволствие човек може да се лиши.”

Искам да си остана поет. Тук не става въпрос дали пиша добре и дали някой харесва това, което пиша. Това е по-добрия начин, по който мога да се изразявам. Не че някой разбира всичко или до края успявам, но същността се състои , че мога да напиша стих за секунди, за минути или да не го напиша. Мога да пиша, когато някое дете ме дърпа да му помогна за някоя заплетена задача по математика или друг човек ми наднича над рамото. А мога и да не напиша стихотворение и това на никой няма да навреди. Изобщо, надявам се съм временно пишеш стихове. Разбира се, това само ми помага да пилея думите, без да се налага да казвам „ лека нощ”, особено когато някой много иска да си поговори с мен за времето или , за да не е самотен. Хубаво нещо за стиховете, особено като са къси. За сонет просто не мога и да мисля. Той изисква, време, съсредоточаване и още кой знае какви чудесни и недостижими усилия. А прозата е просто върха -да бъдеш съсредоточен и последователен. Да знаеш коя дума, точно къде да сложиш, как да задържиш вниманието на читателя за дълго време, а и той да няма усещането ,че си е изгубил времето. Сега , разбира се няма да преча. Знам, колко е трудно да пишеш проза, особено когато очакват точно от теб, онази неповторима и уникална дума, онзи разказ, който дълго ще ги държи будни. Ето сега, точно сега ще кажа една дума „ лека” и още една „ нощ” и това ще бъде целия стих, който е само за теб. Лека нощ.

Advertisements

Responses

  1. Не бях се замислял. Някак по инерция неизкушените считат, че поезията е най-трудното писмено творчество. Но Ваня е съвсем права…

  2. Разбира се, че е права. Всяко изкуство си има, своите трудности, но те са от различен характер. Въпросът е в цената на това, което се случва…

  3. Задочен разговор, отворено писмо! Колко съм важна!!! Както пише един небезизвестен ни поет: „( печелят тези дето най не се натискат)“. А пък за проза трябват само стая и пари)))

  4. Може би, се получи малко помпозно. Но как иначе да бъде – „паралелно“? А че си важна, така си е. И важна не в пряко публичния смисъл. Важна като естетика и етика и т.н. Да не звучат пак суперлативи, но никак не бива да се подминава “ събитието Константинова“
    Колкото до поетите нещо не ми е ясно, точно какво печелят, но всякакви се случват. А стаята е дело решимо ( че и малко повече), парите ще дойдат след “ Гонкура“)))

  5. Константинова си е направо атмосферно явление. Е какво не ти е ясно, като сам си авторът на прозрението? За „Гонкур“-а засега е блъф това за чуждоезичните автори, остава само за пишещи на френски. Но какво пък…

  6. Точи, ти си направо явление. Поне за мен почти като Фата моргана. И затова нищо не ми е ясно. А, кой знае кой е автора. Па, нали е съм и богче,с блогче поне това ще делаем ( не като в Швейк), но кой ли знае.
    Както и да е..а,наистина какво пък…


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: