Posted by: bogpan | ноември 21, 2008

Затворено

Някой ден ще застана пред онази къща,
(по- скоро ще съм седнал) която ще сънувам,
за да узная как се ражда въздуха. После,
(сега спя върху китката си)
както никога ще успея, без да попитам
за пътища и
ще
премина
по въжето опънато
между
два хоризонта.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: