Опитах се
или така съм се родил,
(а може би и двете),
между морето да застана,
от светлината по-наляво
(в по-малката от двете).
Опитах се
от думите да не боли,
но да не радват извънмерно.
Да се движа
без да се премествам
(напречното платно на ветроход).
Да бъда сън за някой досънуван.
Не можеш да останеш
между морето и
море.
©2008, bogpan
bogpan - блог за авторска поезия 
vulnata se oblegna
moreto ja prie,
a az dali sum vjarna-
sedja na kolene.
pliska me porivut na vodata
v teb e izlazut,
az sum sirena…
po strunite pee: veslata,
na ramene
me povika otchajan
dodrugata sreschta s vulnite
ottatuk na mostika slizam.
By: iva gordarova on август 3, 2011
at 11:11 am
Уважаема Ива, ако може вашите коментари да бъдат на кирилица. Благодаря.
By: bogpan on август 4, 2011
at 7:30 am