Posted by: bogpan | ноември 11, 2008

Топло

Когато съм външният,
(като всяко море
и музика)
старицата свири
с устна хармоника.
Срещу.
Не съжалявам.
Събирам въздух.
Стоя до жената
с есен в окото.
И се усмихвам.
Зад магистралата
външният има
топли кестени
в джоба.

©2008, bogpan

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: