Храмът беше изящен.
Висок.
С колонади, обвити
с бръшлян
и със мирта.
С широки градини
(за изцеление).
Гори.
За векове, сенките
запечатани.
Но ти?
Ти къде отиваш,
когато утре няма?
Храмът – винаги е
неподвижен.
Posted by: bogpan | ноември 6, 2009
Беше удоволствие, благодаря.
By: Георги Милев on ноември 6, 2009
at 7:06 pm
Удоволствието и скръбта, могат да бъдат и само мои. Аз благодаря!
By: bogpan on ноември 6, 2009
at 8:45 pm
в малко думи си казал всичко. и за моята скръб. а дори не знаеш.
с малко думи… така се усеща…
благодаря!
By: drdarling on ноември 7, 2009
at 11:17 am
и не е нужно. тя може да говори и без думи.
и аз благодаря!
By: bogpan on ноември 7, 2009
at 6:29 pm
много хубава вечност. И безвечие….
By: Ivet on ноември 9, 2009
at 7:02 pm
много добре казано, много…Благодаря!))
By: bogpan on ноември 10, 2009
at 7:35 am