Като деца в мъглата
лицата се сливат.
Всички ясни
контури
лятото претопи.
Къде е градината
с водоскоците,
чистото дъно на Рона?
Дланите ми горят
от събраните камъни.
Остава онази стена
да строя…
Пред многоглавата хидра -
лятото.
Posted by: bogpan | юни 12, 2009
Виждал ли си Рона?
Аз не съм.
Но събирах цяло лято
хладни камъни
от горещото дъно:)))
Много добър текст (твоят)!
By: piligrim_d on юни 12, 2009
at 11:10 am
И Сена, и хидра, и оксимроните ти също не съм. Но не значи, че не съществуват в съновидението, нали? Но девойките , какво ли не намират по горещото дъно, речно…( хи)Та , значи благодаря!
By: bogpan on юни 12, 2009
at 4:37 pm
Оксимороните ми са предизвикани от твоите поетични видения/лутания/инвенции(?)
Инак кога прост коректор/читател като мен ще сЪ досети за таквизи образи:)
By: piligrim_d on юни 12, 2009
at 5:29 pm
Говори с леки думи за нормалния потребител на книжните ( откорегирани) тела. Що е туй интенции и имат ли те почва, в нормалните туристически описания ( пътеписи) на непътуващи люде. То и аз не съ досещам…
By: bogpan on юни 12, 2009
at 7:39 pm