Децата, които по хълмите

тичат, ръцете си леко

повдигат.

Назад остават

вълни от звуци и любов,

и въздух.

Така порастват дните.

И световете,

които ще забравим.

Би следвало да плача.

Или да говоря с остри

думи – грозно.

Със скритата ехидност

на жена, която най-бързо

тръгва, когато не обича.

Би следвало да млъкна.

Би следвало

( с дъждовете да вървя)…

Децата тичат по хълмите

и леко

ръцете си вдигат.