…тръстиките огъват вятъра
Г. Милев
където синьото мираж е
за челото наведено
мъжът до болка е съблечен
и суха пръст от устните му капе
тъгата е илюзия за тези
които със зъби стискат бреговете
и се люлеят съчленените тръстики…
Posted by: bogpan | май 31, 2009
