Вятърът се плъзга по керемидите.
Вратите се отварят навътре- навън.

Кълба от тръни се премятат по острия скат,
надолу,
при звука на морето.
Някога там беше къщата на онзи,
който запалваше фара.
Днес той замина. Или вчера?
През този провлак вече не минават
танкерите с петрол от Кувейт.
С черното злато,
което гори и не свети.