На острови красиви
в лазура син, безбрежен
живеят паднали царе
(без царство тука).

О, бедни ми Финей!
Безумецо!
Защо издаде тайните на боговете?
Прокарваш ли сега
езикът грапав
върху потна кожа?
Не дишаш ли сега смрадта?
Благослови!
Това е милост!
Харпиите – чистата
награда божия.
И вечна слепота.
Блаженни са гладуващите в тялото си -
недей зови на вятъра крилете.
Недей проклина пратеника сребролъки -
той само е ръка ( без жал).
Точна.
Мълчи!
Мълчи!
Мълчи!
Нека всеки са намира
руно Златно,
да намира дивните
Медеи,
Кадъмовите зъби
от гърлото си сам
да вади…

Тогава вечно
ще си мъртъв.

“ Четири цикъла“ 2005 г.