Дърво обърнато съм днес
към корени
и към небе.
Косачът отмина със сърпа
подобно луна.
Каквото беше излишно –отсече.
Останките изгорих,
за да е чисто
като в картина на Шагал.
Молете се за мъртвите невинни
и за децата.
Вечерно.
Posted by: bogpan | май 27, 2009
така си го изрекъл, както го усещам, а не бих могла.
„каквото беше излишно – отсече“
какво да изгоря тогава…
вечерен поздрав
By: darling on май 28, 2009
at 8:00 pm
Косачът отмина със сърпа
подобно луна.
Вечерно.
* * *
Видя ли сега как се получават триредията:)))
„чисто като в картина на Шагал“…
By: piligrim_d on май 28, 2009
at 9:17 pm
Останките от привидностите – това, Мила.
Сутрешен привет!
By: bogpan on май 29, 2009
at 7:41 am
Видях, видях – но с виждане , ако ставаше..ехе.
Нали ти казах, че до две изречения ги докарвам.
Три-не, противно на всички източни и не толкова форми.( прочие кога успя и да отидеш на четенето и да напишеш и всичко това – магия!)
С два реда:
Слънцето свети косо,
за да примигне котката!
А с един:
“чисто като в картина на Шагал”…
By: bogpan on май 29, 2009
at 7:46 am
Тази твоя скромност…
А иначе: четенето продължава:)
By: piligrim_d on май 29, 2009
at 9:09 am
аха, скромност. да си ги държа вкъщи е правилното..ма, суета , сует((((
а, ти си чети ( ако не ти пречат)
By: bogpan on май 29, 2009
at 2:05 pm