„Една дума, една мъничка дума”.

Това се чуваше, а площадът беше твърде голям, за да не се чува. Брауновото движение на хората от този момент ставаше организирано, подобно на това след хвърляне на камъче в езеро. Човекът, който говореше беше прилично облечен съобразно този сезон. Нямаше вид на болен и погледът му не блестеше. В едната си ръка държеше мека шапка, а другата беше празна и видима. „Една дума, една мъничка дума” . Площадът беше останал празен. Вятърът свободно пълнеше шапката му с листа, характерни елипси за този сезон.