Отпускам се…
Като гнездо на църквицата
врязана в скалите.
Небето ниско.
Потрепването
на въздушните лехи -
минаващите ангели.
И гласове като шуртящи
ручеи; реки преди морето.
Денят мълчи.
Нараства тялото -
прииждат птици …
Posted by: bogpan | април 14, 2009
Много ми хареса, много.
By: mysmalllibrary on април 14, 2009
at 1:07 pm
Ей, браво! Надмина себе си, наистина! Поздравления.
By: mislidumi on април 14, 2009
at 2:39 pm
Очуден съм, Силвия, очуден. Мерси.
By: bogpan on април 14, 2009
at 4:18 pm
А, не е тъй..някои си виждаме зайци по небето.
Въпрос , значи на очи…
Благодаря!
By: bogpan on април 14, 2009
at 4:19 pm
Много е хубаво, пусни го из форума да се повърти, ще ми е удоволствие да го чета и там, Божидарко.
By: mislidumi on април 14, 2009
at 10:18 pm
Ще ми се завърти свят от това въртене. Я, колко тихо и спокойно е тук, Петленце.)))
By: bogpan on април 15, 2009
at 6:27 am
„реки преди морето“
Хубаво!
By: Графът on април 15, 2009
at 8:08 am
Особено ми е приятно да Ви “ видя“ г-н Графе.
Светли празници!
By: bogpan on април 15, 2009
at 4:31 pm
„Денят мълчи.“
Затаявам дъх. Великолепно е!
Светли празници!
By: piligrim_d on април 16, 2009
at 11:51 am
Светли празници, пилигрим_d !
By: bogpan on април 16, 2009
at 6:44 pm