Redemptor hominis
„Ho due fratelli – polacchi.
Io stesso sono bulgaro.
Chi è nostro padre?
Vergine Maria di Čenstohova!
Nostra Signora di Rojen!
Sono stato io a spararti?
Padre!
Ho chiesto a te,
così come è stato detto
di chiedere pane o
pesce
dal tuo padre.
E tu mi hai pulito.
Redemptor hominis
превод на италиански: Юлияна Радулова
На
Карол Йозеф Войтила
Имам двама братя – поляци.
Аз самият съм българин.
Кой е баща ни?
Дево от Ченстохова!
Богородице от Рожен!
Аз ли стрелях по теб?
Отче!
Поисках от теб,
тъй както е казано
от баща си да искаш
хляб
или риба.
И ти ме изчисти.
Redemptor hominis
.
„Nella torrida alba
del sole
stavo senza parole
nell’ampia generosita’
all’ombra
dell’albero Estivo.
E stavi anche tu
arrossata.
Sul tuo collo bianco
un segno fatale.
In rossi riflessi
bruciavano le pupille
come rose bianche
fissate nel cuore.
E l’ombra mia si rifranse,
(andandosene con l’estate tua )
Traduzione: (c) Vessela Lulova Tzalova
(c) Marco Bazzato
(Poeta Italiano residente in Bulgaria)
Знак
И във горещата
от слънце утрин
стоях безмълвен и
във широка щедрост
на сянката на
Лятното дърво.
И ти стоеше
цялата в червено.
На бялата ти шия
един съдбовен знак.
В червени отражения
изгаряха зениците
на бели рози,
впити във сърцето
И сянката ми се пречупи,
( и си отиде с твойто лято).
„Делта” изд. 2005 г.
Orangenmädchen
Mädchen Mädchen wie du strahlst
inmitten von Orangen
hier – die Raben
hier
der Pfeil zu deinem Herzen
hier die Sonne
hier
der Faden zwischen den Blättern
an dir vorbei
wie ein Hauch werde ich gehen
um das Gesetz nicht zu brechen
dich zu lieben
aus “Das Mädchen, welches” (2008)
***
Портокалово момиче
момиче момиче как светиш
сред портокалите
ето я враната
ето я
стрела към сърцето ти
ето го слънцето
ето го
между листите нишка
покрай теб
като полъх ще мина
за да спазя закона
да те обичам
из “Момичето, което” (2008)
Autor: Bozhidar Pangelow
Übersetzung: Petja Heinrich
By: bogpan on януари 14, 2009
at 7:53 am
Ю
малка Ю,
малка Ю…
цоп- цоп
цоп- цоп
капчици …
тяло –
лист треперещ
Mała Ju,
Mała Ju…
Cap-cap,
cap-cap.
Kropelki…
Ciało -
drżący liść
Прев. В.Константинова
By: bogpan on януари 18, 2009
at 5:50 pm
Последнее
Язык скользит
по серо-синеватому
ребру каталонского ножа.
Соль.
Бубны колотят.
Я или он.
Начался
темный танец.
И шаг.
…прыжок.
Ночь-
награда мертвому.
Уцелевшему -
красное платье.
Проклятие вечное-
Кармен.
Коррида-вечна.
Нож, вонзенный в спину
и толпа, ревящая
про еще.
Дыхание, дыхание-лезвие
визжит…
‘Ultimo!(исп.)
Прев. С. Димитрова
Последно
Езикът се приплъзва
по сиво-синкавия
ръб
на каталунски нож.
Сол.
Дайретата блъскат.
Аз или той.
Тъмният танц е започнал.
Крачка
…скок.
Нощта -
награда за мъртвия.
За оцелелия –
червената рокля.
Проклятие вечно –
Кармен.
Вечна – коридата.
Ножът, забит във гърба
и тълпата, ревяща за
още.
Дъх, дъх –острието
пищи…
‘Ultimo!(исп.)
By: bogpan on октомври 20, 2009
at 6:02 pm
Pamięci
Karola Józefa Wojtyły
Mam dwóch braci – Polaków.
Ja sam jestem Bułgarem.
Kim jest nasz ojciec?
Panno Święta z Częstochowy!
Bogurodzico z Rożen!
Czy to ja do Ciebie strzelałem?
Ojcze!
Wołałem do Ciebie,
tak jak rzeczono,
byś Ojca Swego poprosił
o chleb
czy o rybę.
I Tyś mnie oczyścił.
Redemptor hominis
прев. на полски : Ю.Божков
В памет на
Карол Йозеф Войтила
Имам двама братя – поляци.
Аз самият съм българин.
Кой е баща ни?
Дево от Ченстохова!
Богородице от Рожен!
Аз ли стрелях по теб?
Отче!
Поисках от теб,
тъй както е казано
от баща си да искаш
хляб
или риба.
И ти ме изчисти.
Redemptor hominis
By: Лилия Пангелова on октомври 23, 2009
at 8:06 am
„Per me si va nella città dolente…
Dante Alighieri
Non hai dimenticato,
non dimenticherai…
Il fiume è salito
portando i ghiacciai,
trascinando
radici, erbaccia
e schiuma.
Lascia le coste spezzate,
specchi,
paludi e gelo.
Nel giorno
lo splendore
si accende ancora.
Con un movimento
delle mani a spirale,
avvolgo l’aria
dietro le bestie –
fino a quella soglia
(cosa c’è scritto
no, non lo so).
E i morti se ne vanno…
Прев. на италиански: Ю.Радулова
„Per me si va nella città dolente…”
Dante Alighieri
Не си забравила,
няма да забравиш…
Със ледове приижда
пак реката и влачи,
корени и буренища,
и пяна.
Оставя брегове пречупени,
огледала,
блата и мраз.
Но във деня,
разгаря зарево.
С движения
спираловидни на
ръцете,
обгръщам въздуха
след зверовете -
до онзи праг
(какво ли пише
не, не знам).
И мъртвите напускат.
By: bogpan on ноември 7, 2009
at 9:26 am