20-ти януари (петък), 18.30 ч., ул.”Граф Игнатиев” 18, ет.4, кафе-книжарница “Ориндж”
И с любезното разрешение на автора на тази рецензия В. Стефанова
Oще в заглавието, ироничният апостроф около определението „обикновени” изглежда достатъчно прозрачен. Няма риск, струва ми се, една друга читателска таргет група фатално да се подведе, че тези 13 разказа продават бг весификация на съвременна ‘кримка’. Повествуването дори не се преструва, че ще фабулира посредством формулите на ‘занаята’. Трафаретите на жанра са иронически снети в подвижен диапазон: от шаржиране на героите протагонисти (Главният, Младшият, Поетът) – до окарикатуряване на жълтеещата втренченост в злободневното въобще, но… размитата граница между „виновност” и „невинност” отвежда към етическа доминанта, очовечавайки парадоксалното в граничност, където възможността за човешка оценъчност навично се губи.
Един благ поглед (по-близък до закачливата усмивка в разказите на O. Хенри, отколкото до спазматичната гримаса на типичен абсурдист), добре познат ни още от предходната книга на Георги Милев /„Десет минути”, АРС /, и тук с лекота стопява дистанцията между разказвач и читател…
Като вече прочел просто мога да отбележа -заслужава си и забавлението и замислянето. Просто направете минималното усилие – днес в петък и в следващите мигове…
Скорошни коментари