По идея на Г.Милев

след трепетно докосване
на фибрите по кожата
(с нощта)

“Съдбата ни като излято олово не може
да се промени.
Нищо не може да се промени.”
Г.Сеферис

настръхналите гълъби
ще прибера от терасата

Загръщай сенките
на старите статуи
( затихват, когато им
говориш).

Във този час
бризът се обръща.

О, музо! – възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев…

 

мъжът който търси ръцете

(о, този вятър)

Това е същият ъгъл.
Там се дели
Светлината.

гората е на полу
кръгове
държи комините и
после

Знам, че нищо не дължа
( и на кръвта си).

Опитвам ти от думите,
тъй както готвачът
ястие опитва,
преди да го поднася
на гостите
останали след сватба.

Храмът беше изящен.

Искам там, под арката Елвира**,
да те видя как минаваш,
как се казваш да узная
и тогава да заплача.

СЛЕДПРЕМИЕРНО

В София на 23 октомври, петък, сред книги и усмивки, в уютния салон на кафе-книжарница “Пингвините” в Ориндж Център на ул. “Граф Игнатиев”18 се състоя премиерата на книгата “Човекът, който…” от Божидар Пангелов, издание на ИК “Пергамент”. Отличната обстановка, осигурена от домакините, както и чудесната книга със стихове, предполагаха да стане празник на словото. Което и се случи. Гостите и представители на медиите, над 50 души, изживяха незабравими мигове със слушане на поезия, визуализирана от съпътстващата я изложба, подредена в залата от художника на корицата г-ца Лилия Пангелова.

“Човекът, който…” на Божидар Пангелов

“Човекът, който…” на Божидар Пангелов е неговата четвърта поетична книга. И в  предишните “Четири цикъла” (в съавторство с Ваня Константинова), изд. “Буквите”, 2005, “Делта” (изд.”Омофор”, 2005) и “Момичето, което…” (изд. “Арс”, 2008) авторът се занимава с духа, с духовното начало у човека.

Скъпи приятели, уважаеми читатели, така се получи, че след излизането на
„ Момичето, което…” през 2008 г. и моето вътрешно решение за
„ приключване с издаването на книги”, дойде и изкушението.

Луната тази нощ
е половина, но утре,
утре ще е пълната луна.

Къде е лятото,
невъобразимото
и нулевото лято.

Т.С. Елиът

вече
погледът ми е спокоен

сега

Нетрайна глъч на цветни гласове,
еднакви камъчета, дни еднакви
като ръжда се сипят от очите.

Ах, колко мъка, колко труд ми струва
да те обичам, както те обичам!

исках само

мъничко красота

Това е част от резултат от експеримент, условията за който може да видите

тук.  http://glosi.bgland.net/forum/index.php?topic=4041.0